Симеон Дянков "отлага" приемането на еврото у нас за 2026 г.
Бившият финансов министър Симеон Дянков счита, че България няма да успее да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 година, каквато е публично оповестената цел.
Той е песимист и тъй като България евентуално няма да успее извърши част от формалните критерии, само че и поради политически аргументи. Зелената карта, промени в закона за Българска народна банка и други значими закони още не са утвърдени от Народното събрание, някои са импортирани от служебното държавно управление, само че при тази политическа неустойчивост не е ясно по кое време ще бъдат признати, разяснява пред БНР Дянков, който беше вицепремиер в първото държавно управление на Бойко Борисов.
София получи датата 1 януари 2024 година като допустима за влизане в еврозоната, при изискване че извърши проект за приемане на значими законови промени. Честите предварителни избори и " паузи " в работата на Народното събрание обаче бавят този проект.
Дори и да минат тези закони, ние сега не изпълняваме някои числови критерии - инфлацията е висока, бюджетният недостиг е над 3%, изясни ексминистърът. Той уточни, че ако страната ни не реализира задачите си и не бъде пусната в еврозоната през 2024 година, идната допустима година е 2026-а - поради Маастрихтските критерии, съгласно които страната претендент би трябвало да покрива условията в продължение на 2 години.
По мотив на ценовото напрежение около въвеждането на еврото в Хърватия от 1 януари, Дянков посочи, че не чака сходен сюжет и у нас, тъй като там " до през вчерашния ден " са били с плаващ валутен курс, а Българя от 25 години по този начин или другояче е " вързала " лв. за еврото и курсът е закрепен, неизменим, което ще улесни валутната смяна у нас:
" При влизането на Италия в еврозоната преди години цените се повишиха внезапно и мненията са тъкмо такива и за Хърватия - че в първите няколко дни се вижда подобен развой. Трябва обаче да споменем, че България и Хърватия са доста разнообразни. България от 25 години е във валутен ръб и левът е закрепен към еврото, до момента в който Хърватия влезе от плаващ курс към еврозоната и затова се чака да има по-висока инфлация ".
" Основното терзание у нас ще е в по-малките обитаеми места, където хората имат спестявания в левове, а ще би трябвало да ги трансферират в евро. Там бих фокусирал вниманието на Българска народна банка и на държавното управление ", съобщи финансистът.
Дянков направи прогноза, че до октомври инфлацията у нас ще се задържи двуцифрена, след февруари ще има повишаване на лихвите, а доларът ще продължи да нараства.
Той е песимист и тъй като България евентуално няма да успее извърши част от формалните критерии, само че и поради политически аргументи. Зелената карта, промени в закона за Българска народна банка и други значими закони още не са утвърдени от Народното събрание, някои са импортирани от служебното държавно управление, само че при тази политическа неустойчивост не е ясно по кое време ще бъдат признати, разяснява пред БНР Дянков, който беше вицепремиер в първото държавно управление на Бойко Борисов.
София получи датата 1 януари 2024 година като допустима за влизане в еврозоната, при изискване че извърши проект за приемане на значими законови промени. Честите предварителни избори и " паузи " в работата на Народното събрание обаче бавят този проект.
Дори и да минат тези закони, ние сега не изпълняваме някои числови критерии - инфлацията е висока, бюджетният недостиг е над 3%, изясни ексминистърът. Той уточни, че ако страната ни не реализира задачите си и не бъде пусната в еврозоната през 2024 година, идната допустима година е 2026-а - поради Маастрихтските критерии, съгласно които страната претендент би трябвало да покрива условията в продължение на 2 години.
По мотив на ценовото напрежение около въвеждането на еврото в Хърватия от 1 януари, Дянков посочи, че не чака сходен сюжет и у нас, тъй като там " до през вчерашния ден " са били с плаващ валутен курс, а Българя от 25 години по този начин или другояче е " вързала " лв. за еврото и курсът е закрепен, неизменим, което ще улесни валутната смяна у нас:
" При влизането на Италия в еврозоната преди години цените се повишиха внезапно и мненията са тъкмо такива и за Хърватия - че в първите няколко дни се вижда подобен развой. Трябва обаче да споменем, че България и Хърватия са доста разнообразни. България от 25 години е във валутен ръб и левът е закрепен към еврото, до момента в който Хърватия влезе от плаващ курс към еврозоната и затова се чака да има по-висока инфлация ".
" Основното терзание у нас ще е в по-малките обитаеми места, където хората имат спестявания в левове, а ще би трябвало да ги трансферират в евро. Там бих фокусирал вниманието на Българска народна банка и на държавното управление ", съобщи финансистът.
Дянков направи прогноза, че до октомври инфлацията у нас ще се задържи двуцифрена, след февруари ще има повишаване на лихвите, а доларът ще продължи да нараства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ